Нано роботи

Нанороботите са теоретични микроскопични устройства, които се очаква да се изградят на базата на нанотехнологиите и по скалата на нанометъра (1нм се равнява на една милионна част от 1 мм). Когато бъде напълно реализирана идеята, те ще работят на атомно, молекулно и клетъчно ниво за изпълнение на задачи в медицината и промишлеността. Нещо, което до сега е само част от научната фантастика.

Нанороботите са толкова малки, че те могат лесно да преминават през човешкото тяло. Според докладите на учените външния вид на един наноробот най-вероятно ще бъде изработен от въглеродни атоми в диамантена структура заради нейните инертни свойства и сила. Супер-гладката повърхност ще намали вероятността за задействане на имунната система на организма, което ще позволи на тези роботи да работят безпрепядствено. Глюкозата или естествените захари в тялото, както и кислородът могат да бъдат източник за задвижване.След няколко поколения някой диагностициран с рак може да бъде подложен на нова алтернатива на химиотерапията(традиционно лечение с радиация, която не само убива раковите клетки, но здравите човешки клетки, както и води до загуба на коса, умора, гадене, депресия, както и множество други симптоми). Лекар, практикуващ наномедицина ще му предложи инжектиране със специален вид наноробот, които ще търси раковите клетки в тялото , за да ги унищожи, оставяйки здравите клетки непокътнати. Степента на трудност за пациента ще бъде като убождане по ръката. Според досегашните теории, нанороботите ще притежават едно изключително качество - ще отговорят на акустични сигнали и ще могат да бъдат препрограмирани чрез инструкции от външен източник, подаващ звукови вълни. Мрежата от специални стационарни нанороботи може да бъде стратегически разположена по цялото тяло, което позволява на интерфейса да проследява всички органи в тялото. Един лекар може не само да наблюдава напредъка на пациента, но да променя инструкциите на наноробота за преминаване към друг етап на лечение. Когато задачата е завършена, този робот може да се премахне лесно от тялото – с промивка.

Молекулярната нанотехнология (MNT), шапката на науката на наномедицината, предвижда тези роботи да се произвеждат от мини-фабрики, не по-големи от средната големина на принтер. В тях могат да се използват инструменти изработени по нано-скалата, които да конструират с много точни спецификации. Проектирането на формата, размера и вида на атомите, молекулите, и компютърните компоненти, ще бъдат част от определени задачи на нано-фабриките. Суровината за производство на нанороботи ще бъде почти безплатна, а процесът на практика екологично чист, което ги прави изключително достъпна и много атрактивна технология. Първото поколение най-вероятно ще изпълнява много прости задачи. Те ще бъдат контролирани не само чрез ограничена функционалност, но и ще имат неусъвършенстван дизайн. Посочените по-горе акустични сигнализации могат да бъдат използвани, за да се включат нанороботите от разстояние.

Робърт Фрейтас младши, автор на „Наномедицина”, ни дава пример за един вид робот, който е проектиран така, че да действа като червени кръвни клетки. Състои се от въглеродни атоми в диамантен модел. Той служи за създаване на това, което е основно малки, сферични резервоари под налягане, с "молекулярни ротори за сортиране”. За да направите груба аналогия, тези молекули ще действат като гребла на лодка, загребвайки молекули на кислород (О2) и въглероден диоксид (CO2), които ще преминават по вътрешната страна на наноробота. Цялият наноробот които Фреитас нарича „респироцид”, се състои от 18 милиарда атома и може да побере до 9 милиарда O2 и CO2 молекули, или малко над 235 пъти повече от капацитета на човешките червени кръвни клетки. Това увеличаване на капацитета е станало възможно тъй като диамантената структура на наноробота създава повече натиск, отколкото човешките клетки. А здравословна доза нанороботи, инжектирани в разтвор и след това прехвърлени в човека , казва Фрейтас, ще позволят на някой да седне удобно под вода в продължение на почти четири часа, или да тича с всичка сила 15 минути, без да вземе дъх.

Въпреки че медицинския потенциал и дори военното приложение на нанороботите изглежда очевидно, последствията за ежедневието ще бъдат от голямо значение. След време може би спортистите няма да бъдат изследвани за допинг, а за усилване на силата чрез нанороботи. В медицината освен изкореняване на болестта може да се стигне до обръщане на процеса на стареене, което би било голям проблем в световен мащаб. Нанороботите също могат да имат индустриално приложение. В големи количества те могат да пречистват въздуха от въглероден двуокис, да „поправят” дупката в озоновия слой, да пречистват вода, но също така може и да се използват за създаване на оръжия, много по-силни и опасни от познатите ни.

Ранни теории в „Двигателите на създаване” (1986 г.), от "бащата на нанотехнологиите", Ерик Дрекслър, представят нанороботите като самостоятелно възпроизвеждащи се. Тази идея вече е остаряла, но по онова време авторът предлага най-лошия сценарий, като предупредителна бележка към последователите си. Изпускането на микроскопични създадени от човека нанобуболечки, които са програмирани да се възпроизвеждат сами на клетъчно ниво. Ситуация, която може бързо да унищожи всичко живо на Земята, наричана от автора "Сивата слуз". Това малко вероятно, но теоретично възможно явление предизвиква реакция и блокиране на финансирането на нанороботите преди време. Идеята за самовъзпроизвеждащи се нанобуболчеки след този случай бързо се превръща в основа на научната фантастика, включително и на нано – извънземното от „Стар Трек” - Борг.

С течение на годините теорията за молекулярна нанотехнология продължава да се развива. В по-късните работи на Дрекслър „Наносистеми”(1992 г.) необходимостта от по-голям контрол над процеса и позицията на наномашини, довежда до по-механичен подход при създаването им. Нанороботите ще бъдат следващата революция в областта на технологиите и медицината, на мястото на тромавите и токсични средства на индустриалната епоха. Те ще открият пред човечеството невероятни възможности. И докато „Сивата слуз” не е най-голямата опасност за съвременните учени, то зад нанотехнологиите днес се крият хиляди други проблеми, които биха застрашили живота на хората.