Спомените са от решаващо значение, ако искаме да надникнем в бъдещето

Преди време 27-годишна жена била докарана в медицински център „Соураски” в Тел Авив в сънливо и объркано състояние. Фани Анделман, един от невропсихолозите в центъра решил да направи серия от психологически тестове, за да прецени състоянието й. Първоначално жената изглеждала добре. Тя можела да вижда и да говори ясно, да разбира значението на думите и да си припомня лицата на известни личности. Успяла дори да реши няколко логически пъзела, включително и тест, който изисквал тя да планира няколко стъпки напред.

Но въпреки всичко имало дупки в паметта й. Жената можела да си спомни подробности от собствения си живот единствено до 2004г. Колкото повече лекари се опитвали на извлекат така наречената епизодична памет от спомени за лични събития от миналото, толкова по-разстроена тя ставала. След това жената била запитана какво мисли да прави на следващия ден, когато напусне клиниката и тя не можела да им отговори нищо. Тогава Аделман прави извода, че жената не просто е загубила парчета от миналото си, тя е загубила бъдещето. Нещо, което е много трудно да си представим – едно движение напред във времето. По време на изследванията, жената споделила :"Аз почти не знам къде съм. Аз не си представям себе си в бъдещето. Не знам какво ще правя, когато се прибера у дома”. Миналото и бъдещето на пръв поглед изглеждат съвсем различни неща, но двете са тясно преплетени в съзнанието ни. В последните проучвания по отношение на психичното пътуване във времето, невролозите уточняват, че ние използваме еднакви части на мозъка, за да си припомним миналото и за да изградим бъдещето. Всъщност, нуждата ни от прогнозиране може да се обясни единствено чрез спомените. Те са "база за изграждане на бъдещето". Има много случаи на престъпници, които преживяват мозъчна травма, губят паметта си и в последствие не проявяват лоши намерения, стават съвсем различни хора.

Ендел Тулвинг, невролог в университета в Торонто, за първи път прави връзка между паметта и плановете за бъдещето през 1985 година. Той се занимава с пациенти преживели мозъчна травма. Един от пациентите му проявил същите симптоми – той можел да си спомни например как да проведе телефонен разговор или как изглежда Статуята на свободата, но не и дадени моменти от живота си. С други думи, той е загубил епизодична памет. Тулвинг и колегите му открили, че същия човек не можел да си представи бъдещето. "Какво ще правиш утре?" - го попитал и след 15 секунди тишина, пациентът отговорил - "Не знам”. Самата концепция за бъдещето, като че ли е безсмислена за пациента - "Това е като да си в една празна стая и някой да дойде и да ти каже , че трябва да намерим стол в стаята", обяснява той.

През последното десетилетие, след като учените са започнали да използват скенери с магнитен резонанс, за да разследват дейността на мозъка, те подкрепили твърденията на Тулвинг. Изследвания върху деца също оказват подкрепа на хипотезата. Около 4 годишна възраст, децата започват да се развиват силна епизодична памет. Томас Судендорф, психолог в университета в Куинсленд (Австралия), провежда серия от експерименти. Той дава на 3 - и 4-годишни деца една кутия с триъгълен отвор от едната страна и демонстрира как да го отворят с триъгълен ключ. След това разменят кутията с друга, оборудвана с квадратна ключалка и дават на децата три различни ключа. Повечето от 96-те деца успяват да отключат кутията. Тогава Судендорф прави експеримента отново, но вместо да избират ключ за отключване на кутията веднага, децата за въведени в друга стая, за да си играят в продължение на 15 минути. Едва след това са им предоставени ключовете и кутията. Този път докторът отбелязва голяма разлика между резултатите на децата на 3 и тези на 4 години. По-малките деца избрали грешния ключ в повечето случаи, а при по-големите резултатът бил като в първия експеримент – 100% попадение. Судендорф обяснява това, с факта, че по-големите деца имат по-силна епизодична памет, те и за в бъдеще, когато видят кутия с квадратен отвор ще потърсят подсъзнателно и квадратен ключ, с който да я отворят. В случая кутията е една от многото проекции за бъдещето.

Стан Клейн, психолог в университета в Калифорния (Санта Барбара) твърди, че може да обясни преплитането на планиране на бъдещето и епизодична памет. Епизодичната памет, вероятно е възникнала в част от мозъка, която служи на хората да вземат по-добри решения за това какво да правят в бъдеще. За да докаже хипотезата си, той прави експеримент с 224 студенти. Някои от студентите трябва да си припомнят едно пътуване на палатка от миналото, а други да си представят такова пътуване. Трета част от групата е трябвало само да планират на ум пътуването. На всички студенти им бил даден списък от 30 думи, включващ храна, дървета, чувства. След експеримента всички е трябвало да напишат колкото думи се сещат от списъка. Студентите, които само планирали къмпинга дали най-добри резултати. Клейн казва, че резултатите показват стойността на паметта относно вземането на решения - когато учениците активно планират бъдещето си , тогава паметта им работи най-добре.

Начални стадии на психичното пътуване във времето може да са се развили при бозайниците преди повече от 100 милиона години. Когато един плъх се движи в пространството, независимо дали то е поляна или лабиринт в лаборатория, той създава една карта в хипокампуса си - структура, разположена в близост до ядрото на мозъка. Невроните там се активират на определени места по маршрута. Когато плъхът пътува по този маршрут отново, клетките се задействат по същото време и на същите места.

Следваща >